БЮЛЕТИН ЗА РИБАТА

Седми брой

11 март 2014

Излезе брой 7 на Бюлетин за рибата, който вече се утвърждава като актуално и търсено издание за представители на сектора и продължава да увеличава получателите си, наброяващи вече близо 800 абоната. В броя отново се акцентира на проблемни теми за сектора и на възможностите за тяхното решаване 


Съдържание на Брой 7:

Докога в магазините ще ни мамят
Увеличават се продажбите и консумацията на риба
БГ ФИШ подкрепи Института по рибни ресурси гр. Варна
Пъстървата, желана и предпочитана риба
Публикувано законодателство на ЕС през месец февруари 2014 г.
Контрол на фуражите за риби


 

Докога в магазините ще ни мамят. Как се търгува рибата в България

Масовата продажба на жива риба е гаранция, че за нейния произход не винаги има гаранция. В Р България има над 3000 сладководни обекта, като в повечето от тях се развъжда риба. Според регистъра на Българска агенция по безопасност на храните/БАБХ/ регистрирани рибовъдни ферми отговарящи на ветеринарно медицинските изисквания са 336 броя /72 за пъстърва, 253 шаранови, 11 есетрови/Регистъра на БАБХ можете да видите тук

Как се процедира с рибата от нерегистрирани ферми, които не подлежат на официален контрол. Тези рибарници след като произведат рибата не я ползват само за собствена консумация, а я предлагат някъде в търговската мрежа. Тези ферми продават рибата си обикновено в отделни магазини с аквариуми, където тя се предлага жива с наличните документи, но не всичката е с изяснен произход, тъй като живата риба маркировка и идентификация няма, а някои ловки търговци си набавят документи от отговарящи рибарници за по 20-30 кг. риба и с него търгуват значително повече количества за дълъг период от време. Ако рибата се предлага като храна, то тя трябва да е с опаковка и да е с етикет, тоест трябва да е най-малко охладена или да е обработена, преработена или замразена. Такъв е изводът на легитимните производители и преработватели след като е видно, че рибата от не регистрираните рибарници се търгува, без да се контролира.

Членовете на браншовите асоциации виждат изход в прилагане на законодателството в своята цялост. В магазините за храни съгласно европейското и националното законодателство живи животни не се продават. Изключения правят някои видове черупчести, които задължително са опаковани и са с необходимата идентификационна маркировка/етикет/, който гарантира произход и насрещна проследяемост. Възможности в световната практика показват, че и живите риби могат да се маркират, но с цел селекция и репродукция, а при продажба за храна е нерентабилно всяка риба да се маркира и затова те трябва да са умъртвени и сложени под лед.

Погледнато експертно Законът изисква живите животни и рибата да се транспортират придружена от ветеринарно медицинско свидетелство, което удостоверява липсата на заболявания по тях. Това свидетелство се издава от Официалния лекар за района на фермата с цел преместване на животните /рибата/, с което той удостоверява, че партидата жива риба е свободна от заболявания и разселването и/пускането/ в друг рибарник няма да зарази останалите водни животни от фермата. Документът “Ветеринарно медицинско свидетелство” по никакъв начин не гарантира безопасността и качеството на рибата, която в магазините се предлага с цел консумация, тоест тя вече е храна. Рибарниците не са предприятия одобрени според законодателството да предлагат храни, която да се излага в обектите за търговия на едро, дребно и за обществено хранене. Риба, която не е заготвена/умъртвена, охладена, обработена, преработена, пакетирана, етикетирана или поставена в специални касетки/опаковки/ с етикет и придружаващ документ/ от одобрено предприятие/ може единствено да се продава от рибарника на краен потребител за директна човешка консумация, без повторно предлагане на пазара или на специализираните места за продажба на крайния потребител.

Одобрените от Българска агенция по безопасност на храните рибопреработвателни предприятия, които имат право да продават в Европа и в трети страни можете да видите тук

 


 
 
Увеличават се продажбите и консумацията на риба
 
България има възможност да увеличи значително производството си на риба от аквафермите за сметка на улова от Черно море и река Дунав. Заложените бизнес планове на новоизграждащите се ферми предполагат производството на шаран, пъстърва и други сладководни видове през 2015 г. да надхвърли досегашните количества и да достигне 10 500 тона. Очакваната продукция от черни миди към края на 2015 г. ще доближи 3000 тона. Ориентирането на сектора към изграждане на фирми за риба и миди е продиктувано от повишеното търсене на пазара на риба и нерибни хидробионти, повишената култура на консумация на все повече морски дарове и значителното намалено количество на уловите в световния океан на диви такива. Рязкото намаляване размера на квотите за улов на определени морски видове за европейските и световните рибарски корабни флотилии доведе до значително повишаване на цената на всички видове риби. 
 
Разрастващата се търговия с риба генерира повече печалби от когато и да е било, но страните трябва да помогнат дребно мащабните рибари и рибните ферми също да излязат на печалба, обяви Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО).
Данните от 2013 г. сочат, че световната рибна продукция най-вероятно е достигала 160 млн. тона, което е с 3 млн. тона повече от предходната година. Според предварителната информация на ФАО приходите от търговията с риба възлизат на 136 млрд. долара. Служителите в рибните ферми и дребно мащабния риболов формират около 90% от работната ръка в сектора в световен мащаб.
 
Развиващите се държави продължават да играят основна роля в снабдяването на световните пазари като през 2012 г. имат дял 61% от целия износ на риба и 54% от стойността й. Техните нетни приходи от износ възлизат на 35,3 млрд. долара, което е повече от приходите от  другите селскостопански стоки общо, включително ориз, банани, мляко, месо, захар.
 
ФАО призовава държавите да помогнат на хората, занимаващи се с дребно мащабен риболов, като улеснят достъпа им до кредитиране, помогнат им в удовлетворяването на изискванията за достъп до пазара и в справянето с лошата инфраструктура, свързана с търговията.
 
Страните трябва да осигурят финансиране, застраховки и пазарна информация на рибарите, занимаващи се с дребно мащабен риболов, допълва ФАО. Необходими са още инвестиции в инфраструктурата и укрепване на малките организации на производители и търговци.
 
За статията са ползвани материали от www.agrozona.bg 
 

 
 
БГ ФИШ подкрепи Института по рибни ресурси гр. Варна
 
Най-голямата неправителствена организация в сектор рибарство изпрати писмо до Министъра на земеделието и храните професор Греков с настояване да се запази и развие научната дейност в сектора. Пълният текст на писмото гласи:
 
Уважаеми господин Министър,
 
Асоциация на производителите на рибни продукти БГ ФИШ, като призната неправителствена организация с представителни функции за сектора ясно отчита необходимостта от промяна и оптимизиране работата на структурите в МЗХ и рибарството. Ние сме представители на най-бързо развиващия се сектор в областта на животновъдството и предлагаме високо качествени и безопасни хранителни продукти на европейския и световния пазар. Няма друг сектор в животновъдството, който да търгува толкова големи обеми преработена животинска суровина в Европа и Азия, какъвто е нашия и в частност членовете на Асоциация БГ ФИШ. Нашият бизнес се нуждае от научната подкрепа на българските специалисти от Института по рибни ресурси от гр. Варна, тъй като морето, видовете, риболова и развитието на биотопите е специфично, различно и от дълги години е обект на изследвания от цитирания институт. Нашият сектор е проспериращ благодарение и на компетентната помощ на учените от ИРР Варна. Надяваме се да оцените по достойнство сектора и съхраните науката, като стимулирате нейната практическа насоченост. 
 

 
 
Пъстървата, желана и предпочитана риба
 
Студеноводните  риби от семейство пъстървови са дъговата пъстърва, балканската пъстърва, сивена и хибридите между тях. Тези видове най-често обитават горните течения на реките, високопланинските езера и язовири , които са богати на кислород. Пъстървовите риби имат дълго вретеновидно тяло, бърз растеж и изключително диетично и вкусно месо. Наричат я постна риба, защото не съдържа почти никакви мазнини.Това е в резултат на непрекъснатото й движение. 
 
Всички видове от семейство пъстървови имат стопанско значение, като най-голямо значение в рибовъдството има дъговата пъстърва, която заедно с останалите представители от студеноводни са обект и на спортния риболов. Подходящи за отглеждане са в рибовъдни стопанства с количество на разтворения във водата кислород над 7 мг/л и температура на водата 12-20 градуса по Целзий. Ползата от пъстървовъдството е голяма поради пазарната и ориентираност на международните пазари. 
 
Пъстървата е една от храните, които е добре редовно да включваме в хранителното си меню. Подобно на сьомгата, и пъстървата е изключително полезна, предимно заради високото си съдържание на Омега-3 мастните киселини. Те са изключително важни за работата на сърцето и нервната система. Редовното хапване на пъстърва ще ни зареди с тонус, мозъка – с енергия. Омега 3-мастните киселини са безценни за сухата кожа, която има нужда от постоянно подхранване. Пъстървата е много предпочитана в заведенията за обществено хранене и за домашна консумация. Все по-голям е обема на производство и в страната, което вече доближава 2 хиляди тона годишно и е обект на значителна  търговия  в ЕО, предимно в централна и западна Европа. 
 

 
 
Публикувано законодателство на ЕС през месец февруари 2014 г.
 
 
Риболов и аквакултура:
Регламент за изпълнение (ЕС) № 137/2014 на Комисията от 12 февруари 2014 година за изменение на Регламент (ЕС) № 468/2010 за съставяне на списък на ЕС на корабите, извършващи незаконен, недеклариран и нерегулиран риболов
 
 
Здравеопазване на животните и хуманно отношение към тях:
Директива за изпълнение 2014/22/ЕС на Комисията от 13 февруари 2014 година за изменение на приложение IV към Директива 2006/88/ЕО на Съвета по отношение на инфекциозната анемия по сьомгата (ISA) (1)
 
 
Европейско финансиране
Регламент за изпълнение (ЕС) № 184/2014 на Комисията от 25 февруари 2014 година за определяне на условията и реда, приложими за електронната система за обмен на данни между държавите членки и Комисията, съгласно Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за приемане на номенклатурата на категориите интервенции за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“ съгласно Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“
 

 
 
Контрол на фуражите за риби
 
На основание чл. 9 от Регламент (ЕО) № 183/2005, във връзка с чл. 15, ал. 1 от Закона за фуражите всички оператори във фуражната верига подлежат на регистрация. 
 
На основание чл. 10 от Регламент (ЕО) № 183/2005, във връзка с чл. 15, ал. 3 и ал. 4 от Закона за фуражите всички оператори, извършващи съответните дейности, които изискват одобрение във фуражната верига подлежат на одобрение. 
 
Съгласно чл. 5, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 183/2005, във връзка с чл. 33 от Закона на фуражите операторите във фуражния сектор и фермерите, отглеждащи животни са длъжни да закупуват и използват фуражи само от лица, които са регистрирани или одобрени. При нарушение на чл. 33 от Закона за фуражите се налага санкция съгласно чл. 76 от закона. 
Относно съществуващите системи за контрол на произхода и качеството на фуражите в рибовъдството, планът за официален контрол на фуражите в Република България се изготвя на областно ниво, на базата на оценка на риска по предварително определени критерии, изготвени от дирекция “Контрол на фуражи”, ЦУ на БАБХ, които са еднакви за цялата страна, като се взема предвид доколко тежки биха били последиците от възникване на риска от опасности за хора, животни или околната среда и се оценява вероятността от проявата на този риск.
 
Планът обхваща контрола на фуражите на всички нива, включително и изхранването на животни във ферми, в това число и рибовъдни стопанства. За да се осигури равномерно разпределение, броят на взетите проби и анализи се определя така, че да се гарантира контрол на всички етапи по веригата във фуражния сектор, с цел безопасността и качеството на фуражите от производството (включително първичното), преработка, съхранение, транспортиране, пускане на пазара и хранене на животни.
 
Българска агенция по безопасност на храните е определеният компетентен орган за контрол на фуражите в съответствие с чл. 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 882/2004, във връзка с чл. 2 от Закона за Българската агенция по безопасност на храните и чл. 34 от Закона за фуражите. При извършване на официалния контрол на фуражите се спазват изискванията на чл. 3 от Регламент (ЕО) № 882/2004 и същият се извършва редовно, на основата на оценката на риска, с необходимата честота и без предварително уведомяване на операторите във фуражния сектор.
 
Извършваният официален контрол на фуражите се осъществява и в рибовъдните стопанства. Броят на планираните проверки на рибовъдни стопанства за всяка една областна дирекция по безопасност на храните е определен в Рамковите планове за контрол на фуражите и Указанията за работа по изпълнението им. Информацията за рибовъдните стопанства се получава от водените в БАБХ публични регистри. При проверките на рибовъдните стопанства се следи за спазване от страна на операторите на Приложение ІІІ към Регламент (ЕО) № 183/2005, чл. 7, Приложение ІV към Регламент (ЕО) № 999/2009, чл. 11 от Регламент (ЕО) № 1069/2009, Регламент (ЕО) № 767/2009, включително Приложение ІІІ и други съответстващи правни актове.
 
В съответствие с изискванията на чл. 8, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 882/2004 и уеднаквяване на извършвания официален контрол на фуражите във фермите, БАБХ е изготвила и прилага Стандартна оперативна процедура за извършване на инспекция/проверка на животновъдни обекти – СОП 9-13, версия 01, включваща и Въпросник (чек-лист), които прилагаме.
 
В Република България отглеждането на риби е екстензивно, полуинтензивно и интензивно. Основно пъстървовите и есетровите риби се отглеждат интензивно и се хранят с пълноценни комбинирани фуражи, които са с произход от държави – членки на ЕС и България. Практиката за отглеждане на шарановите риби е същите да се отглеждат основно в землени басейни или язовири и да се хранят с комбинирани фуражи или фуражни суровини, които са включени в Каталога на фуражните суровини, изготвен в съответствие с чл. 24 от Регламент (ЕО) № 767/2009. Отглеждането е екстензивно, полуинтензивно и интензивно (в садки).
 
Съгласно чл. 14б от Закона за фуражите Българска агенция по безопасност на храните обобщава тримесечна информация от оператори във фуражния сектор, които произвеждат, търгуват и/или употребяват при изхранване на животни фуражи, в които са вложени странични животински продукти от категория 3 – кръвно брашно, хемоглобин, рибено брашно и други от Регламент (ЕО) № 1069/2009 и които са преминали обработка съгласно Приложение Х към Регламент (ЕО) № 142/2011. На базата на справката, с която разполага дирекция “Контрол на фуражи” при Централно управление (ЦУ) на БАБХ за второ тримесечие на 2013 г. е предоставена информация отнасяща се само за фуражи, предназначени за риби и от която е видно какъв е най-честия им произход.
 
 

№ ПО РЕД

ПРОИЗВОДИТЕЛИ НА КОМБИНИРАНИ ФУРАЖИ ЗА РИБИ С ПРОИЗХОД ОТ ДЪРЖАВИ – ЧЛЕНКИ НА ЕС1

 

ПРОИЗВОДИТЕЛИ НА КОМБИНИРАНИ ФУРАЖИ ЗА РИБИ С ПРОИЗХОД ОТ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ2

1.

Coppens international”, Холандия

“Фуражни храни” ООД, гр. Ловеч

2.

“Efico sigma-BioMar, Гърция

Топ Микс” ООД, с. Калояново, обл. Сливен

3.

Aller Agua Poska”, Полша

“Владини трейдинг – клон Чирпан” ЕООД,

гр. Чирпан

4.

“Le Gouessant”, Франция

“Зара фуражи” АД, гр. Стара Загора

5.

Scretting”, Франция

“КоопагроспектърООД, гр. Добрич

6.

Veronesi Verona”, Италия

“Българска фуражна компания ЕАД

7.

“Аква Гарант”, Австрия

 

 

8.

“Алер фиш”, Австрия

 

 

1. Тези фуражи са предназначени основно за изхранване на пъстървови риби
2. Тези фуражи са предназначени основно за изхранване на шаранови риби

 
 
При извършения официален контрол не са констатирани несъответствия по отношение забраните за хранене на рибите установени в нормативните актове. За всяка една проверка се съставя констативен протокол с отразени констатации и в случаите на установени несъответствия са направени предписания и дадени срокове за отстраняването им. Извършват се последващи проверки на операторите, за да се провери изпълнението на дадените предписания.
 
Съгласно чл. 24 от Закона за фуражите “операторите във фуражния сектор носят отговорност за осигуряване и контролиране спазването на изискванията на чл. 17, параграф 1, чл. 18 и чл. 20 от Регламент (ЕО) № 178/2002 и на актовете, издадени на тяхно основание, на всеки етап от производството, преработката, съхранението, транспортирането и пускането на пазара на фуражи, включително храненето на животни в обектите под техен контрол”.
 
В съображение 6, буква а) от Регламент (ЕО) № 183/2005 изрично е упоменато, че “основната отговорност за безопасност на фуража е на оператора в сектора на фуражите”, а компетентният орган извършва проверка на същите за спазване на приложимите към дейността на оператора изисквания.
 
При извършените физически проверки на фуражите, които включват и проверка на транспортното средство, на опаковката, етикетите и вземането на проби за лабораторен анализ за проверка на спазването на изискванията на законодателството в областта на фуражите не са установени несъответствия.
 
 


Условията за реклама в Бюлетин за рибата  ще намерите на тази страница.
 
Можете да намерите стари броеве на Бюлетина на нашия сайт - www.fishnews.bg.
 
Харесайте нашата Фейсбук страница
 

 

 


↑ Горе